Чудно нещо е пиарът. Първоначално за много хора не беше

...
 Чудно нещо е пиарът. Първоначално за много хора не беше
Коментари Харесай

Класическо раздвояване на личността Меди Доганов – хем в годишен отпуск, хем в наказателна килия за 14 дни!

 Чудно нещо е пиарът. Първоначално за доста хора не беше ясно що е то и има ли почва у нас. Нямаше я “Уикипедия ” да ни просветли, че тази фамозна дума е със стогодишна история и значи просто “връзки с обществеността ”. Смятаният за създател на термина “пиар ” виенчаниин Едуард Бернайс, стъпил на концепциите на чичо си Зигмунд Фройд за безсъзнателното и ирационалното и повлиян от “Психология на тълпите ” на Густав Льо Бон, сполучливо е приложил способите за надзор и ръководство на съзнанието при взимане на решения и не инцидентно е разгласен за огромен манипулатор на публичното мнение в Съединени американски щати при започване на ХХ век, даже написал книгата “Пропагандата ” през 1923 година. Дали през цялото време почтеното “Public relations ” не е било замислено като прикритие на пропагандата?
С времето по този начин привикнахме да ни обработват, че започнахме безрезервно и даже с възторг да одобряваме какви ли не дивотии за наше положително. А на пиара бе отредено почтено място, без отрицателната му багра.
В България пиарът като подобен се появи в средата на 90-те години. Пред очите ни израстнаха не един и двама пиари с неподозирани качества в предходната им социалистическа битност. Първите им стъпки бяха плахи, до момента в който се извършиха с убеденост, самочувствие и финансова обезпеченост. В психически проект по-интересен е обаче въпросът дали самите те не бяха 

обект на операции

 или безскрупулно прилагаха тактики за омайване на обществото, с цел да угодят на възложителя? От там и желанията към избран кандидат-пиар – каквато организацията и личностите, които я съставляват, подобен и пиарът.
Днес надали щяхме да се занимаваме с тази тематика, в случай че не беше разразилата се нервност към Народния спектакъл, подбудена от спора сред основния режисьор Александър Морфов и преобразената пиарка на театъра, Велислава Кръстева. Видял режисьорът една фотография или репортаж по малкия екран, в който госпожа Кръстева съпровожда почетния ръководител на Движение за права и свободи Доган до урната по време на изборите, разядосал се и си го изкарал на вратата на кабинета на госпожата като надраскал “ДПС ” и “Вън! ” Какво пък чак толкоз, че двама приятели отиват да гласоподават дружно!
Само че работата не е толкоз безобидна, както желаят да ни я показват бранителите на пиарката. Публичните биографии на основателя на Движение за права и свободи и на самата партия са цялостни с 

измислици, фалшификации и откровени неистини,

 а госпожа Кръстева, в качеството си на пиар, ги е обслужвала в продължение на 15 или 20 години.
Аз имам директни усещания от въпросната персона и не вардя ласкави мемоари за нея. Тя имаше огромни пълномощия и се изявяваше като пазител на Движение за права и свободи. Политическите прояви на Движение за права и свободи като манифестации, конференции и прочие се пазеха в загадка. Медиите не бяха мечтани, а в случай че някой въпреки всичко успееше да попадне нерагламентирано на тяхно събитие, госпожата с недодялан, нетърпящ несъгласие звук изискваше легитамация или отхвърляше на нарочения екип достъп до събитието. Когато питах, възмутена от държанието й, осведомени с потайностите на Движение за права и свободи лица: “Каква е тази? ”, отговорът беше: “Тя има минимум чин полковник. ” Дали има или няма чин, нито тя, нито някой различен ще признае, само че по-важното е, че се държеше като фелфебел. Пази, Боже, от сходни дами!
От друга страна госпожа Велислава Кръстева е образец за сполучлив PR на най-хубавото, което ни е споходило по време на прехода, а точно основаването на Движение за права и свободи. Това гръмкогласно ни оповестява от трибуната на Народното събрание господин Карадайъ, следващият назначен за водач от почетния ръководител Ахмед Доган. Той и други сходни нему по всеки мотив ни проглушават със славославенето на доктор Доган. Разбираемо е. Нали без този покровител щяха да бъдат част от миманса.
Но да не се отклоняваме с незначителни политически пешки, а да се захванем с основното – митовете и легендите за основаването на партия “Движение за права и свободи ” и най-много за неговия основател. Има доста въпроси, на които би трябвало да отговори самият той, само че сходна смелост не можем да чакаме от обгърнатия в безмълвие талант от Делиормана. На неуместните въпроси има кой да дава отговор – отговорникът за пиара!
Разбира се, както подхожда на всеки популярен човек и той има биограф и то не един. Най-изявеният от тях е историкът Веселин Ангелов, помак от село Ягодина, Смолянско, член на първата комисия за откриване на документи и определяне на принадлежност към някогашната Държавна сигурност и така нататък – гаранция за добра осведоменост. В сборници с досадно повтарящи се документи съставителят извайва облика на героя. Целта е забележима – да обслужи легендата, че Ахмед Доган е баш тарторът на голяма незаконна организация и като подобен е въодушевил и управлявал от най-кошмарния от всички затвори, Пазарджишкия, по този начин наречените “майски събития ”, свързани с митингите на българските мюсюлмани за връщане на принудително отнетите им имена по време на Възродителния развой. Със самочувствие на единствен изчерпателен откривател господин Ангелов твърди, че надали ще се откри втори като него да се рови толкоз детайлно в архивите. Буди обаче неразбиране за какво педантичният в следене на събитията биограф е пропуснал прекомерно любопитни условия и документи, до които е имал достъп.
От два от тях научаваме, че по разпореждане на шефа на Пазарджишкия затвор, майор Кискинов, лицето Меди Доганов  – най-опасният пандизчия, страшилището на комунистическа България, турският Левски, както се самоопределя, упрекнат и наказан за основаване и управление на незаконна организация за осъществяване на закононарушения срещу НР България, намаляване на властта, осуетяване и подриване на индустрията, превоза, селското стопанство и другите икономически браншове, е 

пуснат в полагаемия му се годишен отпуск

 от 14 дни. Първата заповед се отнася до лятото на 1988 година, когато в България ври и кипи, когато се основават организации и е мобилизиран целият наказателен уред за справяне с врага. Пускането на сходен пандизчия в домакински отпуск е изцяло необяснимо. 

 dogan_arhiv1_1_.jpg

Вторият документ е от есента на 1989 година. На кого е известно, че десетина дни преди Деветоноемврийския пленум, на който е отхвърлен Тодор Живков и се поставя началото на прехода, основният зложелател на държавата 

разпуска на независимост, несмущаван от властта

 цели две седмици?  

Още по-интересният въпрос, на който би трябвало да отговори Ахмед Ахмедов – “Доган ” или неговата пиарка е: къде е бил и какво е правил през време на тези отпуски, с кого се е срещал, какви беседи е провеждал, за какво никой от към този момент нароилите се дисиденти и организации и даже мюсюлманските деятели, минали през пандизите и лагера Белене не са чували за него? Нима Държавна сигурност не го е следила, белким не го е направлявала, белким няма отчети, белким няма непокътнат документ или свидетелства къде и какво е правил основният зложелател на страната през времето, прекарано на независимост? 
В “Лично! Строго секретно! Държавна сигурност против неофициалните организации в България 1987-1989 ”, изд, 2012 година, близо хиляда страници, съставителят Веселин Ангелов в детайли ни осведоми за нескончаемите обзорни оперативни сводки на Министерство на вътрешните работи за ситуацията в страната по области, за държанието на най-активните персони, влезнали в нейното полезрение, за деянията на “Подкрепа ”, “Екогласност ”, “Екофорума ”, “Клуб за публичност и преустрояване ”, на мюсюлманите по места, на интелигенцията и прочие, само че в нито един документ не се загатва за пуснатия в годишен отпуск рисков нарушител Доган! Мълчание. Табула раза. 

 dogan_arhiv2_1_.jpg

В нито една от книгите на Веселин Ангелов няма да откриете и този документ. Вместо него той е тиражирал сходен за същия интервал, само че публикуван два дни по-късно. /виж “Протестите на турците в България.Документи ”, 2010, стр.484, №210: “Ахмед Доган. Документална биография ”, 2011, стр. 334, № на док. 112; “Протестите на турците в България против Възродителния развой 20-30 май 1989 година ”,год на изд. 2015, стр.163, № на док. 49; 

 dogan_arhiv3.jpg

Класическо раздвоение на личността 

Меди Доганов –  хем в годишен отпуск, хем в наказателна килия за 14 дни!

На това неизмеримо събитие би трябвало да хвърли светлина някогашният пиар на Движение за права и свободи и персонално на Доган. Докато не получим задоволителен отговор, госпожа Велислава Кръстева няма място като началник връзки с обществеността и рекламата освен на Народния спектакъл, ами и на Цирка. А в случай че шефът на Народния спектакъл не желае да се разделя с нея, би могъл да включи госпожата в актьорския състав и нейният актьорски дебют да бъде в ролята на сестра Рейчид в “Полет над кукувиче гнездо ” в режисура на Александър Морфов. Тази роля доста би й прилягала, убеждавам Ви, тъй като съм виждала артистичните й осъществявания. Откриването на този гений ще бъде най-големия принос на шефа на Народния спектакъл. А още по-добре би било господин Васил Василев да назначи Ахмед Доган за основен режисьор на Народния спектакъл на мястото на Александър Морфов. Опит и професионализъм не му липсват – щом 33 години може да режисира цялостен народ, какъв брой му е да режисира един Народен спектакъл.

Текстът е оповестен с разрешението на създателя.
Заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР